Ференц Лист е един от най-любимите ми композитори и ако да е бил най-великият пианист, то за мен е и един от най-великите композитори. За нещастие, а за някои пианисти вероятно и за щастие, нямаме негови аудио записи, но делото му като пианист, което е извършил е много голямо. От друга страна, наравно с това, композиторските му способности изпъкват особено силно в неговите симфонични поеми, в неговите блестящи пиано-концерти, в неговите рапсодии и пиано-произведения, както и в двете му титанични симфонии - "Фауст симфония" и "Данте симфония". Що се отнася до мистицизма на Лист, той е по-скоро религиозен мистицизъм, отколкото езотеричен такъв. Лист се е интересувал много от християнските мистици, а през последните две десетилетия от живота си става монах към Ватикана. Тези религиозни инфлуенции в творчеството му откриваме в неговите църковни произведения, като по мое мнение те се нареждат по значимост, заедно с Бетховеновата Missa Solemnis, към най-големите произведения в този жанр.
Лудвиг ван Бетховен е също мой най-любим композитор. На него също могат да му се припишат мистически произведения или най-малкото - наситени с философски промисъл. Точно такова, във всички отношения, е знаменитата Девета симфония. Без пресилване можем да кажем, че в това произведение е скрито Битието. Да, ако Трета симфония пресъздава битката и велечието на победителя (независимо в какъв аспект), ако Пета симфония говори за колизиите на живота, превратностите на съдбата и за тази Сила, която в крайна сметка ръководи нашия живот, ако Шеста симфония рисува красотите и величието на Природата, спокойствието и идилията на селския бит, и ако Седма и Осма симфония претворяват цялата наситеност на чувства, страсти, мисли и противоречия в една велика душевност, наричана обикновено - гений, то Девета симфония ни изявява цялото Битие, цялото миросъздание във всеобхвата и многоизмерността му. Едно действително конгениално произведение, което буди нашето възхищение с дълбочината на посланията си и с широтата на - как беше - полипарадигмалните си дименсии в експлицирането си в сетивна форма.
Густав Малер е друг мой любим композитор. При него имаме една много нежна и чувствителна душевност, която нерядко се издига до всеобхватна универсална мирова скръб и прераства в едно боголюбие, кънтящо и зовящо с фанфарните си екзалтации, подобно изстъпленията на Достоевскиевите герои. Една душа, търсеща да се съедини с Вечното, пише своите музикални поеми с поглед, обхождащ Земята и Небесата, прехласната от съзерцанията на Всевишното - това е Малер, това са неговите симфонии - един Космос. Би могло да се каже, че ако при Лист мистицизмът е религиозен, при Бетховен философски, то при Малер е поетичен. Освен блестящ симфоник и първокласен майстор в оркестрацията, Малер е бил и един от най-големите диригенти, като негов похват, по-късно възприет от друг голям диригент, негов приятел, Бруно Валтер, е да покаже драматизма в творбата, да обгрижи, така да речем, моралната съвест у слушателя и да събуди душевността му. Любимото ми негово произведение е Пета симфония и в нея се намира едно от най-магичните неща, създавани в класическата музика, а именно четвъртата част, Adagietto.
Освен тези композитори, обожавам също и Чайковски, който трябва да е един от новите композитори, идващи с полъха на Шестата следатлантска културна епоха, също така нежният, богат душевно Григ, гениалният Шостакович, Брукнер с възторзите и размислите си, цъфтящият Салиери и много други. Към мистическите композитори обаче трябва да прибавим и още няколко любими имена. Това са задължително Вагнер, навлизащ в северно-европейските мистерии с оперите си, Дебюси и Ерик Сати, които са членували в езотерични ордени, Густав Холст, който написва своите астрологически "Планети" (особено известният му "Юпитер"), както и повлиян от индийската философия, други произведения по текстове от Ведите, също така да не забравим съвременните композитори Кшиштоф Пендерецки и София Губайдулина, които навлизат в по-нови хоризонти на мистичното, и най-вече трябва да споменем и Александър Скрябин. Той, както се знае, е притежавал цветен слух, т.нар. явление синестезия - виждал е звуците, образно казано. Освен мистичните си и теософски интереси, Скрябин се е познавал лично и с известният суфи Хазрат Инаят Хан, който между другото е познавал и вдъхновявал Дебюси. Едно от най-гениалните произведения на Скрябин е неговият Mysterium с подзаглавие "Подготовка за Последните мистерии" - едно чудовищно, страховито произведение в три части, съответно озаглавени "Вселена", "Човечество", "Преображение". За това си произведение Скрябин пише, че "трябват специални хора, специални артисти и една изцяло нова култура". Можем да кажем - това произведение не е за хора със слаби нерви - то е подобно на Вагнеровите опери - тежко, могъщо и спиращо дъха.
Класическата музика се е развила изключително много от векове насам и ако тези и други големи имена предизвикват захласа и преклонението ни, то - убеден съм - идват нови такива композитори, които има какво да кажат на света с новата си музика. Можем само да ги очакваме и да ги разпознаваме.
Густав Малер е друг мой любим композитор. При него имаме една много нежна и чувствителна душевност, която нерядко се издига до всеобхватна универсална мирова скръб и прераства в едно боголюбие, кънтящо и зовящо с фанфарните си екзалтации, подобно изстъпленията на Достоевскиевите герои. Една душа, търсеща да се съедини с Вечното, пише своите музикални поеми с поглед, обхождащ Земята и Небесата, прехласната от съзерцанията на Всевишното - това е Малер, това са неговите симфонии - един Космос. Би могло да се каже, че ако при Лист мистицизмът е религиозен, при Бетховен философски, то при Малер е поетичен. Освен блестящ симфоник и първокласен майстор в оркестрацията, Малер е бил и един от най-големите диригенти, като негов похват, по-късно възприет от друг голям диригент, негов приятел, Бруно Валтер, е да покаже драматизма в творбата, да обгрижи, така да речем, моралната съвест у слушателя и да събуди душевността му. Любимото ми негово произведение е Пета симфония и в нея се намира едно от най-магичните неща, създавани в класическата музика, а именно четвъртата част, Adagietto.
Освен тези композитори, обожавам също и Чайковски, който трябва да е един от новите композитори, идващи с полъха на Шестата следатлантска културна епоха, също така нежният, богат душевно Григ, гениалният Шостакович, Брукнер с възторзите и размислите си, цъфтящият Салиери и много други. Към мистическите композитори обаче трябва да прибавим и още няколко любими имена. Това са задължително Вагнер, навлизащ в северно-европейските мистерии с оперите си, Дебюси и Ерик Сати, които са членували в езотерични ордени, Густав Холст, който написва своите астрологически "Планети" (особено известният му "Юпитер"), както и повлиян от индийската философия, други произведения по текстове от Ведите, също така да не забравим съвременните композитори Кшиштоф Пендерецки и София Губайдулина, които навлизат в по-нови хоризонти на мистичното, и най-вече трябва да споменем и Александър Скрябин. Той, както се знае, е притежавал цветен слух, т.нар. явление синестезия - виждал е звуците, образно казано. Освен мистичните си и теософски интереси, Скрябин се е познавал лично и с известният суфи Хазрат Инаят Хан, който между другото е познавал и вдъхновявал Дебюси. Едно от най-гениалните произведения на Скрябин е неговият Mysterium с подзаглавие "Подготовка за Последните мистерии" - едно чудовищно, страховито произведение в три части, съответно озаглавени "Вселена", "Човечество", "Преображение". За това си произведение Скрябин пише, че "трябват специални хора, специални артисти и една изцяло нова култура". Можем да кажем - това произведение не е за хора със слаби нерви - то е подобно на Вагнеровите опери - тежко, могъщо и спиращо дъха.
Класическата музика се е развила изключително много от векове насам и ако тези и други големи имена предизвикват захласа и преклонението ни, то - убеден съм - идват нови такива композитори, които има какво да кажат на света с новата си музика. Можем само да ги очакваме и да ги разпознаваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар