Човеко, бъди свободен! Строши в земята черепа на смъртта и полети с душата си към безкрайните поля на Елевзинските градини. Освободи душата си от многовековните наслоения на човешките традиции и опознай нежната светлина на Духа, приютяваща в световната душа на света всяка отделна душица, възкръсваща от тъмните бездни на лъстивата Ахамот.
Язоне, мой герой, води народите по пътя им към светлината и разкъсвай оковите на черната нощ. Чуй, Прометей с мощни викове зове към небесата, но в планините само ехото отглъхва и дрънчат веригите на вечната забрава! Нима не чуваш плясък на криле, нима не чуваш шепота на сенките в скалите, нима не се отронва от очите на Атлас засъхнала по бузите му мъничка, кристално-ледена сълза?
Няма коментари:
Публикуване на коментар