От няколко години се опитвам да открия едно нещо с помощта на ума си – каква е траекторията на излитане на мухата. Да видим какво става! Стои си мухата нейде кацнала и към нея се приближава мухоловецът с кутия за лов – в едната ръка държи капакът, а в другата самата кутия и приближава към мухата с цел да я грабне и да я затвори в кутията. Насочваме оръжията си и замахваме сграбчващо към мухата, буквално на милиметри от нея... и мухата е излетяла, а кутията стои празна. Защо? Как? Отговор няма...
Искам да разбера в каква посока и в какъв ред на движения излита мухата. Дали е спираловидно нагоре, дали е по посока на предната част на мухата или на задната, дали е диагонално или е кръгообразно? Възможности има и тя всеки път сякаш различно излита, обаче аз все си мисля, че трябва да има някаква закономерност, и че не може току така, съвсем по случаен избор, да си излита накъдето й скимне – трябва да има някакъв свой си начин, който да следва в определени ситуации и който да нагажда към такива.
Има три вида повърхности, на които можем да срещнем мухата: водоравна, отвесна и диагонална. По същия начин има и три варианта да я хванем – като държим кутията водоравно, отвесно или диагонално спрямо мухата. Аз, като ловец, съм в по-неудобно положение, защото оръжието ми – кутията, е доста голямо и ъгълът, от който мога да го използвам е по-неопределен, докато мухата има по-голям избор от какъв ъгъл да излети. Тоест, тя не е задължена по никакъв начин да излети нито право нагоре, нито право надясно или наляво, нито право диагонално, а може да е с отклонение няколко градуса. Моята цел е да преценя следното: когато замахна с кутията към мухата, тя накъде ще полети, за да отклоня веднага кутията си и да я хвана. Ето това е въпросът, който няма засега от мен отговор. Нека предположим следното: мухата е кацнала на масата и е във водоравно (хоризонтално) положение. Аз идвам с кутията – откъде да замахна, за да я хвана? Най-глупавото е да замахна отвесно с кутията с цел да я захлупя – това никога няма да стане, защото тя веднага ще излети водоравно и ще мине под падащата кутия отгоре. Значи, в този първи случай можем да преценим, че тя ще дойства първо право-противоположно на моето действие – аз идвам отгоре, а тя бяга настрани. Ако се надявам на втори удар, т.е. да видя, че тя полита надясно примерно и се опитам да отместя падащата кутия, мисля че трудно ще го постигна, защото разстоянието е малко и кутията ми непременно ще тупне върху масата. Така че този варинат е най-неудачен. Сега да видим следващият – замахвам с кутията водоравно, т.е. паралелно на масата и на мухата. Целта ми е да уловя мухата не докато стои на масата, а докато тъкмо излита от там. Значи, трябва да насоча кутията си на такава височина, че хем да не е много високо, защото така мухата ще мине отдолу, хем и да не е много ниско и да "заоре" в масата, а мухата да мине отгоре. Не е лесно това и често пъти неуспехът е видим.
Не е важна само посоката, от която стреляш, но и силата, с която го правиш. И на трето място след посоката и силата (т.е. бързината), идва самата муха – има мухи по-подвижни и мухи по-мудни. Първите са добри бойци, но вторите се предават лесно. Значи, ако приложа бърза маневра и стрелям изненадващо, и в пълна мобилизация на силите, мухата ще бъде уловена, обаче зависи и от бойното поле. Има и друг момент – знаем ли коя повърхност е по-лесна за излитане на мухата: водоравната, отвесната или диагоналната? От наша гледна точка е по-различно, отколкото от нейна, защото за нас има една гледна точка, която е винаги неизменна и това е, че нашата основа е земята, т.е. това, което е винаги под нас. Значи, може би тази гледна точка е вродена в нас. Да предположим, че мухата е кацнала на пердето ми, т.е. тя е в отвесно положение спрямо земята. И сега да предположим друго – че аз съм на мястото на тази муха и че аз съм кацнал на пердето. Според мен аз непременно ще изпитвам нуждата да се върна в нормалното си състояние на земята и няма да мога дълго време да удържа така. Може би действително силите в центъра на Земята са пряко свързани с човека и с пространството. Ако това е така за човека, дали е така обаче и за мухата? Отговорът на този въпрос ще ни помогне да си изясним дали има положение, в което на мухата й е по-трудно да излети. Ако отговорът е, че мухата е като нас и земята й е притегателна сила, въпреки че може да си лети колкото си иска във въздуха, то мисля, че можем от това да изведем положението, че на мухата ще й е по-трудно да излети, когато е тъкмо във водоравно положение, т.е. когато е, примерно, върху масата. Ако обаче отговорът е другият, то според мен на мухата ще й е лесно във всеки вариант да си излети най-лесно. Но защо смятам за първото положение, че ще й е по-трудно? Сега ще го поясня; съвсем не е просто за обяснение. Да предположим отново, че мухата е върху пердето ми. За нея е по-лесно да излети в която си посока иска, защото под краката й (а там е пердето) не е нейната истинска основа, която е земята (ако това е така наистина). Мухата стои на пердето, обаче това не е нейната истинска основа, не е земята, а е просто една повърхност за нея. Затова тя може да си излети ту нагоре, ту надолу, ту настрани, може пирует да направи, спирала и пр. Нейната основа ще е долу към земята, но тя не е задължена да се спуска винаги към нея. Тоест, самото положение на мухата във въздуха, макар и под крачетата й да има някаква повърхност (пердето), я улеснява, защото е във въздуха и не е близо до земята. Обаче какво става, когато тя е на земята и ако наистина земята е найната центростремителна сила, нейната основа, както е за нас хората? Тогава вече, мухата не е във въздуха, а тя е върху земната хоризонтала, тогава тя е все едно вкъщи, върху основата си и тогава на нея й е по-трудно да е изцяло свободна в избора си. Тя пак е свободна да си излети ту настрани, нагоре или диагонално, обаче тя губи едно нещо – и това е, че ние с нея в този случай имаме една основа и това е земята. Аз, като човек, съм облагодетелстван, че имам една и съща основа като мухата и това е земята, вечната хоризонтала за нас. И тогава за мен, за моето мислене и за моето чувстване, е много по-лесно да ловя тази муха и да размишлявам за нея. Тогава аз мога да създавам някакви общи трактовки за нас с нея и да градя някакви закономерности относно нейния избор за летеж. Обаче ако мухата няма никакъв пространствен закон като нас хората и не чувства земята като центростремителна сила, тогава за мен ще е по-трудно да търся закономерности, защото мухата няма да има тези закони, които имам аз като човек. А аз, да си призная, си мисля че мухата е като нас хората. А това е може би валидно и за всички същества на земята. Нищо че птиците летят във въздуха, те все пак стъпват на някаква повърхност и тази повърхност за техния живот е всякога хоризонтална, т.е. това е земята. Дори рибите, като уж плуващи във водата, т.е. сякаш в някакво безпространство, имат под себе си морското дъно, това е уникалното – дори и в най-дълбоките води има дъно и нищо не отива в безкрайността на пространството. Така че може би понеже всички същества са същества върху тази планета, те имат като нас вродено чувство за своя основа, която е тъкмо земната основа. Дори щъркелът, който си стои гнездото там високо, върху някое дърво, дори и той го строи хоризонтално. Дори врабчетата с двата си крака стъпват в гнездото си хоризонтално. Също и прилепът стои върху хоризонтална повърхност.
Значи, фундаментът е хоризонталната повърхност на земята. И когато мухата се е качила върху пердето, за мен това е една трудна ситуация, защото аз не мога да мисля мухата в собствената си траектория, т.е. когато се опитам да се кача там, вместо мухата, и да си представя тя къде точно би излетяла от това положение, аз не мога да дам задоволителен отговор, защото той може да е всякакъв. Обаче, когато направя същото за мухата, която е върху масата, тогава сякаш мога повече да боравя със собственото си чувство за пространство, просто защото тя е в същата траектория на нормалност, в каквато съм и аз. Това е слаба помощ за мен, но е важна, може би.
Значи, когато мухата е на пердето ми, аз съм смутен, защото наистина не знам накъде би излетяла тя и накъде да насоча кутията си. Мухата стои отвесно на мен, т.е. аз схващам себе си като отвесно стоящ, защото съм изправен човек и срещу мен е пердето, което е също отвесно, т.е. успоредно на мен и върху него стои мухата, която е също така отвесна на мен. Това е така, обаче всъщност не е така, както може да се досети човек от досегашните разяснения. Мухата, макар и за мен да е в отвесна, успоредна позиция спрямо мен, тя всъщност за себе си е в хоризонтална позиция, защото под нея, под крачетата й е повърхността на пердето и тя се схваща като водоравна повърхност. И ако река да погледна света през нейните очи, но с моя ум, бих видял един странно извърнат свят, един обърнат като в криво огледало свят, в който моят център (земята) не е под краката ми, както е в нормалният ми живот, а е някъде долу встрани, защото аз нали съм стъпил отвесно на пердето. Накратко, ако си отговоря какво е пространството за мухата, бих си отговорил и на други интересни въпроси за нейният избор на излитане.
(Следва продължение)
06.10.2009
Искам да разбера в каква посока и в какъв ред на движения излита мухата. Дали е спираловидно нагоре, дали е по посока на предната част на мухата или на задната, дали е диагонално или е кръгообразно? Възможности има и тя всеки път сякаш различно излита, обаче аз все си мисля, че трябва да има някаква закономерност, и че не може току така, съвсем по случаен избор, да си излита накъдето й скимне – трябва да има някакъв свой си начин, който да следва в определени ситуации и който да нагажда към такива.
Има три вида повърхности, на които можем да срещнем мухата: водоравна, отвесна и диагонална. По същия начин има и три варианта да я хванем – като държим кутията водоравно, отвесно или диагонално спрямо мухата. Аз, като ловец, съм в по-неудобно положение, защото оръжието ми – кутията, е доста голямо и ъгълът, от който мога да го използвам е по-неопределен, докато мухата има по-голям избор от какъв ъгъл да излети. Тоест, тя не е задължена по никакъв начин да излети нито право нагоре, нито право надясно или наляво, нито право диагонално, а може да е с отклонение няколко градуса. Моята цел е да преценя следното: когато замахна с кутията към мухата, тя накъде ще полети, за да отклоня веднага кутията си и да я хвана. Ето това е въпросът, който няма засега от мен отговор. Нека предположим следното: мухата е кацнала на масата и е във водоравно (хоризонтално) положение. Аз идвам с кутията – откъде да замахна, за да я хвана? Най-глупавото е да замахна отвесно с кутията с цел да я захлупя – това никога няма да стане, защото тя веднага ще излети водоравно и ще мине под падащата кутия отгоре. Значи, в този първи случай можем да преценим, че тя ще дойства първо право-противоположно на моето действие – аз идвам отгоре, а тя бяга настрани. Ако се надявам на втори удар, т.е. да видя, че тя полита надясно примерно и се опитам да отместя падащата кутия, мисля че трудно ще го постигна, защото разстоянието е малко и кутията ми непременно ще тупне върху масата. Така че този варинат е най-неудачен. Сега да видим следващият – замахвам с кутията водоравно, т.е. паралелно на масата и на мухата. Целта ми е да уловя мухата не докато стои на масата, а докато тъкмо излита от там. Значи, трябва да насоча кутията си на такава височина, че хем да не е много високо, защото така мухата ще мине отдолу, хем и да не е много ниско и да "заоре" в масата, а мухата да мине отгоре. Не е лесно това и често пъти неуспехът е видим.
Не е важна само посоката, от която стреляш, но и силата, с която го правиш. И на трето място след посоката и силата (т.е. бързината), идва самата муха – има мухи по-подвижни и мухи по-мудни. Първите са добри бойци, но вторите се предават лесно. Значи, ако приложа бърза маневра и стрелям изненадващо, и в пълна мобилизация на силите, мухата ще бъде уловена, обаче зависи и от бойното поле. Има и друг момент – знаем ли коя повърхност е по-лесна за излитане на мухата: водоравната, отвесната или диагоналната? От наша гледна точка е по-различно, отколкото от нейна, защото за нас има една гледна точка, която е винаги неизменна и това е, че нашата основа е земята, т.е. това, което е винаги под нас. Значи, може би тази гледна точка е вродена в нас. Да предположим, че мухата е кацнала на пердето ми, т.е. тя е в отвесно положение спрямо земята. И сега да предположим друго – че аз съм на мястото на тази муха и че аз съм кацнал на пердето. Според мен аз непременно ще изпитвам нуждата да се върна в нормалното си състояние на земята и няма да мога дълго време да удържа така. Може би действително силите в центъра на Земята са пряко свързани с човека и с пространството. Ако това е така за човека, дали е така обаче и за мухата? Отговорът на този въпрос ще ни помогне да си изясним дали има положение, в което на мухата й е по-трудно да излети. Ако отговорът е, че мухата е като нас и земята й е притегателна сила, въпреки че може да си лети колкото си иска във въздуха, то мисля, че можем от това да изведем положението, че на мухата ще й е по-трудно да излети, когато е тъкмо във водоравно положение, т.е. когато е, примерно, върху масата. Ако обаче отговорът е другият, то според мен на мухата ще й е лесно във всеки вариант да си излети най-лесно. Но защо смятам за първото положение, че ще й е по-трудно? Сега ще го поясня; съвсем не е просто за обяснение. Да предположим отново, че мухата е върху пердето ми. За нея е по-лесно да излети в която си посока иска, защото под краката й (а там е пердето) не е нейната истинска основа, която е земята (ако това е така наистина). Мухата стои на пердето, обаче това не е нейната истинска основа, не е земята, а е просто една повърхност за нея. Затова тя може да си излети ту нагоре, ту надолу, ту настрани, може пирует да направи, спирала и пр. Нейната основа ще е долу към земята, но тя не е задължена да се спуска винаги към нея. Тоест, самото положение на мухата във въздуха, макар и под крачетата й да има някаква повърхност (пердето), я улеснява, защото е във въздуха и не е близо до земята. Обаче какво става, когато тя е на земята и ако наистина земята е найната центростремителна сила, нейната основа, както е за нас хората? Тогава вече, мухата не е във въздуха, а тя е върху земната хоризонтала, тогава тя е все едно вкъщи, върху основата си и тогава на нея й е по-трудно да е изцяло свободна в избора си. Тя пак е свободна да си излети ту настрани, нагоре или диагонално, обаче тя губи едно нещо – и това е, че ние с нея в този случай имаме една основа и това е земята. Аз, като човек, съм облагодетелстван, че имам една и съща основа като мухата и това е земята, вечната хоризонтала за нас. И тогава за мен, за моето мислене и за моето чувстване, е много по-лесно да ловя тази муха и да размишлявам за нея. Тогава аз мога да създавам някакви общи трактовки за нас с нея и да градя някакви закономерности относно нейния избор за летеж. Обаче ако мухата няма никакъв пространствен закон като нас хората и не чувства земята като центростремителна сила, тогава за мен ще е по-трудно да търся закономерности, защото мухата няма да има тези закони, които имам аз като човек. А аз, да си призная, си мисля че мухата е като нас хората. А това е може би валидно и за всички същества на земята. Нищо че птиците летят във въздуха, те все пак стъпват на някаква повърхност и тази повърхност за техния живот е всякога хоризонтална, т.е. това е земята. Дори рибите, като уж плуващи във водата, т.е. сякаш в някакво безпространство, имат под себе си морското дъно, това е уникалното – дори и в най-дълбоките води има дъно и нищо не отива в безкрайността на пространството. Така че може би понеже всички същества са същества върху тази планета, те имат като нас вродено чувство за своя основа, която е тъкмо земната основа. Дори щъркелът, който си стои гнездото там високо, върху някое дърво, дори и той го строи хоризонтално. Дори врабчетата с двата си крака стъпват в гнездото си хоризонтално. Също и прилепът стои върху хоризонтална повърхност.
Значи, фундаментът е хоризонталната повърхност на земята. И когато мухата се е качила върху пердето, за мен това е една трудна ситуация, защото аз не мога да мисля мухата в собствената си траектория, т.е. когато се опитам да се кача там, вместо мухата, и да си представя тя къде точно би излетяла от това положение, аз не мога да дам задоволителен отговор, защото той може да е всякакъв. Обаче, когато направя същото за мухата, която е върху масата, тогава сякаш мога повече да боравя със собственото си чувство за пространство, просто защото тя е в същата траектория на нормалност, в каквато съм и аз. Това е слаба помощ за мен, но е важна, може би.
Значи, когато мухата е на пердето ми, аз съм смутен, защото наистина не знам накъде би излетяла тя и накъде да насоча кутията си. Мухата стои отвесно на мен, т.е. аз схващам себе си като отвесно стоящ, защото съм изправен човек и срещу мен е пердето, което е също отвесно, т.е. успоредно на мен и върху него стои мухата, която е също така отвесна на мен. Това е така, обаче всъщност не е така, както може да се досети човек от досегашните разяснения. Мухата, макар и за мен да е в отвесна, успоредна позиция спрямо мен, тя всъщност за себе си е в хоризонтална позиция, защото под нея, под крачетата й е повърхността на пердето и тя се схваща като водоравна повърхност. И ако река да погледна света през нейните очи, но с моя ум, бих видял един странно извърнат свят, един обърнат като в криво огледало свят, в който моят център (земята) не е под краката ми, както е в нормалният ми живот, а е някъде долу встрани, защото аз нали съм стъпил отвесно на пердето. Накратко, ако си отговоря какво е пространството за мухата, бих си отговорил и на други интересни въпроси за нейният избор на излитане.
(Следва продължение)
06.10.2009
Няма коментари:
Публикуване на коментар