Определителният суфикс, или наставка, е сложен проблем в езикознанието, който явно се решава не толкова с някакви естествени граматически закони, както би трябвало, ако езиковедите разбираха по-дълбоко от науката си, колкото с конвенционални споразумения между самите лингвисти. Сега ще предложа още едно възможно мнение по въпроса, което разбира се е само една възможност за тълкуване на проблема.
Пълен суфикс да се използва за думи с одушевено съдържание.
Кратък суфикс да се използва за думи с неодушевено съдържание.
Примери:
Пълен суфикс:
Човекът е смел.
Делфинът е умен.
Борът е висок.
Кристалът е жив
Кратък суфикс:
Хладилника работи.
Молива пише.
Пътя е кратък.
Правилото за определителния суфикс трябва да се формира не според действието, извършено от субекта или обекта в изречението, а според самата същност и съдържание на този субект и обект.
Всяко прилагателно име идва да подчертае някакво качество, свойство или особеност на съществителното име и като такова то трябва да бъде в пълен суфикс, ако става дума за одушевена същност и в кратък – за неодушевена. Примери:
Пълен суфикс:
Красивият човек.
Силният лъв.
Кратък суфикс:
Дървения стол.
Шумния квартал.
Тези примери са шаблонни и определителният суфикс следва да се поставя на мястото му според случая. Така например пълният суфикс трябва да се поставя при на пръв поглед материални и физически обекти, които обаче могат да бъдат одушевявани, например: мрак, студ, сняг, вятър и др. Също така е задължително поставянето му в израза "светлият лъч" и във всички подобни, свързани със Слънцето, Луната и звездите. Докато обаче в израза "пълнителя на химикала" ще се използва краткия определителен суфикс, понеже и пълнителят, и химикалът са физически, неодушевени носители.
Няма коментари:
Публикуване на коментар