Във всяка книга виждам душата на автора, общувам с мисленето му, с чувстването му, говорим си на някакъв ням, общ език, който предава мислите на единия към мисленето на другия. Сякаш разговарят двама приятели, така се чувствам когато чета любимата си литература. Няма значение какво е – роман, поезия, езотерика, мистика, философия или пък историческа книга, важното е с интерес да съм захванал да я чета.
Обичам да чета във всеки един сезон – докато навън вали есенния дъжд или докато слънцето жарко пали въздуха с топлината си през лятото, докато падат снежинките по снагата на зимата или докато навън разцъфват цветята на пролетта. Еднакво добре се чувствам и в четирите сезона, когато съм леко облегнат на леглото си и държа в ръце някое любимо четиво. Душата ми се отпуска, тялото ми се намества съзаклятнически, ръцете ми докосват нежно книгата и с изграденото през многото години четене търпение започвам да разглеждам книгата, която съм решил да разгърна. Често пъти тя може да е току що купена или пък някой да ми я е подарил или дал да ползвам, а може би това е просто някоя стара книга, която отдавна не съм разгръщал.
Най-много обичам новите книги, тях прелиствам с най-голямо очарование и трепет. Обичам да погледам корицата на книгата, да я посъзерцавам известно време, да разгледам оформлението на буквите, големината им, шрифта, как си пасват с останалите елементи на корицата. Обичам да разгледам цялата книга отдалеч, сякаш разглеждам картина. Ако някой ми е подарил книгата мога да позная дали я е купил специално за мен или е стояла с месеци в библиотеката му и е решил да ме зарадва с нея. Има определени трикове, с които е възможно това. Най-първо, миризмата на книгата издава нейната древност. Ако мирише на новички листи, на мастило и прочее, значи е скоро купувана, значи е съвсем прясна. Ако обаче мирише на старо, ако страниците не са съвсем чисти, то може би е престояла някъде. След това поставям книгата на височината на очите си, но поставена перпендикулярно на главата ми, т.е. книгата е в хоризонтално положение и така, притворил едното си око, разчитам дали върху корицата й не е бил сложен някакъв лист, върху който някой да е записвал нещо - я готварска рецепта, я телефон, или просто си е драскал. Тогава върху корицата остават определени отпечатъци, най-често това са резки и черти, а понякога съвсем отчетливо се виждат и определени букви, а може и цял абзац да се прочете. Така че, бъдете внимателни къде какво пишете... и на кого после подарявате книгата.
Господи, наистина, колко много обичам книгите! Разглеждам всеки един детайл от една книга. Прочитам резюмето отзад, разглеждам цената. Ако има залепен стикер, внимателно го отстранявам. Разгръщам първите страници, прочитам всичко изписано, отгръщам на последната страница, прочитам кой е работил върху книгата и останалата информация. Разглеждам съдържанието, преравям случайно на някоя страница, прочитам откъслечни думи и изрази. Ако има индекс на имената мога да проверя споменава ли се дадено име на някоя личност или пък понятие. Така се запознавам със самата книга, с нейния дух. Ако има нещо определено, което търся, го прочитам, а ако искам цялата книга да прочета, започвам отначалото и бавно и спокойно я чета. От време на време правя спирания и след това пак продължавам да чета.
Обичам книгите и обичам да чета. Това е като медитация за мен, като съзерцание на световните мисли и космическите идеи. Да, наистина обичам книгите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар