Венеция. Този многолюден и многостранен град събира по особен начин на едно място шума на тълпите, тишината на малките улички, плисъка на полюшващи се вълни, пърхащите криле на хиляди гълъби, захласа на туристите, блясъка на фотоапаратите, плаващите лодки и гондоли, танца на свирещата музика, претъпканите заведения, тихите катедрали в следобеден час, горещината на лятото, лъчите на Слънцето по нажежения мрамор, водите на мощните приливи и грандиозните красиви картини в просторните, мълчаливи галерии...
От векове насам в него пристигат най-различни хора от целия свят – такива дошли да търсят романтика и история, изследователи на изкуството, търговци и богаташи, поети, художници и музиканти, търсачи на ръкописи, древни мистици, философи, адепти и метафизици. Тук свири цигулката на Вивалди, Албинони и Монтеверди; Тициан и Тиеполо рисуват великите си платна; тук са конете на Лизип и вдъхновенията на Канова. Тук можем да срещнем тайнствените графове Калиостро и Сен-Жермен, чудодейния Парацелз, находчивия Казанова, задушевния Гьоте, разчувствения Байрон, въодушевените Лист и Вагнер, поетичния Чайковски и много други, привлечени от града и неговата многолика атмосфера, обединила материалното и мистичното.
Любимата ми църква във Венеция е Santa Maria della Pieta, в която влязох през един изключително горещ следобед, нямаше почти никой, беше тихо, кротко и спокойно; място изпълнено с хармония и духовност, предразполагащо към съзерцание и молитва. Първоначалната постройка на това място датира от XV век, а преди да се дострои сегашната църква тук имало женски манастир с име Ospedale della Pietà (Болница на милосърдието), който бил един от четирите домове за момичета сираци във Венеция. Той бил любимо място на Антонио Вивалди, който дълги години бил учител по цигулка на сирачетата и водел хор от 1000 момичета. Жан-Жак Русо в своите Изповеди се възхищава на тези хорове. Манастирът съдържа и няколко много ценни картини на Тиеполо. Прекрасно място за всеки изморен, скитащ аскет...
Снимки от интернет.
